Забравените в неделя

21-годишната Жустин живее при баба и дядо си заедно с братовчед си Жул, след като родителите им загиват в автомобилна катастрофа. Тя работи в Дома за възрастни хора „Хортензиите“ и се радва на своята работа. Четенето е нейно хоби, но най-много обича да разговаря с пансионерите – всеки от тях представлява жива книга и ако техните истории не бъдат чути, те остават завинаги изгубени. Особено близка връзка има с Елен, почти стогодишната деликатна жена, която често мечтае как стои на брега на морето в очакване на любимия си. За Елен миналото е по-силно от настоящето, което важи и за много възрастни хора. Въпреки това общуването с нея вдъхновява Жустин да размишлява върху семейството си и неговата сложна история. Според Елен всеки човек притежава своя птица; когато двама души споделят една птица, то това означава, че са предназначени един за друг. Жустин слуша омагьосана историите й за войни и страдания, предателства и изкупление, както и любовта със сърце като птица – любов толкова силна, че надвива Гестапо или смъртта.

Трудно ми е да опиша накратко тази книга – тя съдържа теми като чайката, брайловата азбука, забравата и възвръщането на паметта; кражбата (както на мъжете така и на спомени), ревността , ненавистта , разкаянието - а най-вече онази любяща сила която нежно докосва всички персонажи... И тъгата – светла тъга – която носи печата на Валери Перен...
Анета Тошева, преводачът на "Забравените в неделя"