Български хроники, том 1 (ново издание)

Това издание представлява окончателната версия на „Български хроники“.

ВМЕСТО ЗА ПОСЛЕСЛОВ

Необходимостта от написването на тази книга беше неизменна.

Българският народ имаше нужда от нея, за да осъзнае своето място в историята, на континента и по света. Трябваше да усети страданията и радостите, величието и срама на предците си, а през техните очи да погледне дълбоко в собствената си душа.

С. Ц.

Вероятно няма друг народ по света, който толкова малко познава своята история.

Имаме значими историци и множество обширни исторически трудове, но научният език е труден за разбиране от обикновения човек. Учебниците по история са съставени така скучно и безинтересно, сякаш авторите им са искали единствено да отблъснат младото поколение от познанието за родната ни история – което вече почти е постигнато.

От друга страна, това незнание произтича и от многократното пренаписване на историческите факти според интересите на управляващите сили; резултатът е объркване или дори психично разстройство у хората...

Може би истинската причина е още по-тревожна: нашата стара история надхвърля сегашното ни унизително самочувствие като народ; сравненията с миналото ни натоварват психологически и затова се опитваме да избягваме споменаването му?

***

Историците често разглеждат човешкия живот основно чрез факти.

Стефан Цанев добавя към тях чувства и размисли.

Целта му е тези след нас да не бъдат обезкуражени или уморени до точка на ментална апатия от Историята.

Авторът показва естествения поток на събитията. Неговият подход към историографията наподобява трохи оставени зад себе си – както Хензел и Гретел се завръщат у дома, така нашият поглед към историята остава възможност вместо само даденост.

Следователно една подходяща представа за историческите хроники на Стефан Цанев би била:

Уважаеми присъстващи,

Историята продължава.