Водопад от суети

За хората, които завинаги ще останат в сърцата ни. Тези, изпратени на този свят, за да ни напомнят, че добротата е реалност:

“Сега ти ще продължиш да живееш
у всеки един – малка искрица добрина,
така както само ти можеше -
като комета, преминала покрай земята.”

За любовта, която срещаш веднъж и за куража да я изживееш - онази голяма, мощна, бурна или тиха и вечна:

“Приказно чувство в нежно злато.
Безброй пъти теб – моя любов.”

За спомените, които те нахлуват през нощта и те кара да се насладиш на онези незабравими мигове на щастие с детска чистота. И за тези с които си ги преживял:

“Знаеш ли какво означава да бъдеш моя сестра?
Ти… си моето благословение!”
Защото “това което е написано остава”…