Връзки и развръзки

В българската литература почти не съществуват жени-хумористки, а на световната сцена те са изключително малко. В този контекст книгата на Анджелина Соренсен изпъква като „странна птица“. И самата авторка е подобна „странна птица“, която в живота и хумористичните си произведения преминава между два континента – Европа и Америка. Спомените ѝ я свързват с нашата реалност, докато съдбата ѝ е свързана с американския начин на живот. Тя пише с лекота, подхождаща с ирония към ежедневието и демонстрира свежо чувство за хумор. Чрез разказите в „Връзки и развръзки“ направих асоциация със известната песен за Усмивката: „Със свойта нишка лека, привързват те човека към човека“.

Михаил Вешим, главният редактор на вестник "Стършел", споделя:

Има книги, които затваряме с облекчение.

Има книги, от които се чувстваме тъжни при приключването им.

Има книги, които желаем да препоръчаме на приятелите си.

Разказите на Анджелина Соренсен попадат в третия тип. Всеки прочит предизвиква асоциации и спомени от личния опит. Желанието да споделиш с близките идва естествено – след този разказ ми напомни как нещо подобно ми се случи...

По аналогичен начин добрите анекдотисти провокират у слушателите забравени шеги; веднага след края някой ще предложи нова история…

„Връзки и развръзки“ предлага разговор със съвестния читател; това е провокация към неговата емоционална памет и покана за духовно общуване - нещо рядко срещано сред днешното натоварено и напрегнато време.

Румен Белчев

Наскоро получих електронно писмо от банката относно откритие на банкова сметка – освен лична тайна парола трябваше да отговоря на три въпроса, чиито отговори само аз знам.

На първите два въпроса реагирах бързо и уверено. Обаче третият въпрос ме постави пред сериозни философски размисли; не очаквах официално банково уведомление да ме застави да мисля дали професията ми е правилният избор или вървя по вярната пътека в живота.

Третият въпрос беше: „Коя е най-мечтаната ви професия?“

Спомних си момента от първи клас, когато майка ми видя как вместо домашното зная гълъбите през прозореца - тя ми се ядосала: „Ако не учиш добре, когато пораснеш ще ходиш да пасеш гъските!“