Между две империи

През 1241 година смъртта на великия Йоан Асен II настъпила неочаквано, веднага след победата му над татарите в битка между Карпатите и река Дунав. Тъй като до този момент татарите били считани за непобедими, новината за успеха му се разнесла из цяла Европа. На смъртния си одър той произнесъл: „Господ ме изненада… Нека ми прости! Заклевам ви да защитавате Коломан."

С кончината на Йоан Асен приключило съперничеството между България и никейския император, а с възкачването на престола от малолетния му син Коломан започнал упадъкът на българската мощ, която дотогава поддържала баланса на силите на Балканския полуостров. За България последвали години изпълнени с вътрешни конфликти, убийства на царе и загуби както териториални, така и по отношение на престиж.

Около 1257 г. скопският болярин Константин Тих бил избран за цар. Въпреки че притежавал мъдрост и военни умения, трудностите пред България продължавали. Византия успяла да си върне Константинопол; от североизток Златната орда ставала все по-силна; а Унгарското кралство два пъти нахлувало дълбоко в страната от северозапад. Император Михаил VIII Палеолог проявявал завидно дипломатическо майсторство и предложил уния между Константинополската патриаршия и Католическата църква в Рим.

България била притисната между две могъщи империи – Златната орда и Византия.
След недоброжелателности, цар Константин Тих Асен вече трябвало да използва патерица при движението си, което допринесло за намаляване духа му и го принудило частично да делегира управлението на своята съпруга Мария Палеологина-Кантакузина — племеница на византийския император със сложна натура. Царят назначил съдята Братучен да посети Яков Светослав – влиятелен деспот с произход от киевските князе – в Ниш с предложение да оглави опозицията срещу татарите от Златната орда. Междувременно Братучен спомагал за спасението на жена му Яков Светослав — внучка на Иван Асен II — представлявайки потенциална заплаха за Мария Палеологина, която замислила покушение срещу нея...