Танцувачница България

Петко Мицков Цанов, млад мъж на прага на юношеството, решава да не остане завинаги в селото си. Роден в малкия северозападен град Кула и обучаван по танци във Видин, той напуска родителите си на 18 години с амбицията да продължи кариерата си в голямата и изискваща София. Неговата упоритост е впечатляваща – печели конкурс и става професионален актьор. След време се жени и има две деца - момиче и момче. Животът му тече спокойно до момента, когато службите започват да го следят. Според Сталиновата максима „Има човек – има проблем; няма човек – няма проблем“, Петко внезапно изчезва.

Романът на Валентин Стоев черпи вдъхновение от тази истинска история и обхваща периода от 9 септември 1944 г. до днешния ден. Главният герой е талантлив актьор от Държавния музикален театър, който губи живота си заради опитите си да запази политическа неутралност, залагайки единствено на своята професия. Новата власт не одобрява това отношение към работата му. Той остава "безследно изчезнал" повече от четири десетилетия, а трагедията му става известна едва след разсекретяването на архивите в началото на ХХI век.

Сюжетът се развива паралелно с Горянското движение в България — първият съпротивителен фронт сред страните от Съветския блок много преди унгарските събития през 1956 г., Пражката пролет през 1968 г., или полската профсъюзна организация „Солидарност“ през 1980 г., която оспорила митологията за българската пасивност спрямо комунистическия режим. Истината е различна — българският народ е проявил активна съпротива още първи сред своите съседи.

Романът е написан с лекота и увлекателен стил; героите са добре развити, а сюжетната линия предлага интересни конфликти и новаторски ситуации, разкривайки непознати истини за тежките времена - времето на поне три поколения българи. Едно остава сигурно: прочитайки книгата, читателят ще научи много повече!