Заговорът на мъртвите

„Заговорът на мъртвите“ от Марин Георгиев представлява разказ за „междинния български период“. Това е време, което сякаш вече не съществува, но все пак изисква свидетелстване, ако искаме да осмислим какво е било. Историите и спомените в книгата започват още преди 1989 г. по времето на Народната република България, а всъщност те се натрупват като купчини от дневници, бележки или писма, които са оставили следа в паметта на автора през дългите години на преход. Тези разкази са наситени с лични пристрастия и остри наблюдения; често демитологизират и развенчават – така авторът е възприел хората и събитията около себе си. Някои от персонажите в тези истории са почти забравени, докато други като Емилиян Станев, Константин Павлов, Ивайло Петров, Тончо Жечев или Вера Мутафчиева се появяват пред читателя в нова светлина. Такова е свойството на мемоаристиката: всеки читател при откриването на подобна книга избира да свери своето разбиране с вижданията на автора, запазвайки правото си да не бъде съгласен. Миналото остава реалност със свои различни интерпретации.