Монашеските истории от периода на Ранното възраждане и Западните Балкани

Книгата представлява първия опит за цялостен анализ на българските исторически произведения от XVIII век, включително "Зографската българска история" на йерод. Доситей Зографски, "История славянобългарска" на о. Паисий Хилендарски и "История во кратце о болгарском народе славенском" на йеросхим. Спиридон Рилски (Габровски). Анализът обхваща както средновековната писмена традиция, така и контекста на Европейското просвещение, което е достигнало нашите земи чрез Западните Балкани. Разгледани са взаимодействията между тримата монаси историци и представители на сръбското възраждане, а също така влиянието върху техните творби от важни издания, публикувани във Венеция или Виена с цел подпомагане развитието на хърватското и сръбското възраждане. В книгата се съдържат редица документи (както в оригинал, така и в превод), които помагат за по-доброто разпознаване на ранните ни модерни историци и техните произведения спрямо историческата епоха. Освен това се търси обяснение защо ние като българи не притежаваме писана история преди XVIII век.

Авторът Димитър Пеев има докторска степен по старобългарски език от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Кирилометодиевистика“. Неговите научни интереси са насочени към старобългарския език, славянската палеография, изворознание и средновековна историография.