Развой на старобългарските чинопоследования за встъпване в монашество през Х - ХVІІІ

Съвременната теология утвърдва, че нравствено-практическите действия на хората се подтикват от изискванията и заповедите на определени идеали. Обикновено постигането на тези идеали е свързано с аскеза – усилена и целенасочена работа върху добродетелността и духовно усъвършенстване, т.е. борба за преодоляване на греха и нашите недостатъци. Християнският идеал включва стремеж към светост (Левит XI, 14), съвършенство в Бога (Мт V, 48) и наследяване на Царството Небесно, както и придобиването на вечен живот и спасение (Деяния II, 40; Мт XIX, 17).

Един от начините да се постигне християнския идеал е чрез монашеството. Същността му представлява уединение с фокус върху посветеността към Господа и служението в Църквата (Чифлянов 1997: 339). Според богословските разбирания всеки християнин при кръщението си полага обещание да служи на Бога; истинският последовател на Христос трябва да се откаже от себе си и да следва Божиите заповеди (Мт Х, 37-39; Мт XIX, 17-20). Това служение обхваща множество обществени ангажименти и семейни задължения. Православната църковна теория учи, че монасите доброволно отделили се от света поемат двойно обещание за най-съвършено служене на Господа (Нестеровский 1996: 356). Поради факта че грехът навлиза в живота ни чрез похотливостта на плътта, очите и гордостта (Йо II, 16), желаещите благочестие предпочитат да се лишат от светските удоволствия. Те превръщат съветите описани в Евангелието в основни принципи за живота си: безбрачие или девство (Мт XIX:11; Кор VII:1-6), бедност (Мт XIX:16-21) , послушание( Мт XVI:24; Мк VIII:34; Лк XIV:26). При посвещаването им като монаси те дават тържествени обети за постоянство в манастира до края на живота си - безбрачие със целомъдрен живот , послушание и отказване от собствено имущество /Макепископ Николай1977 :8/.

Според наложената литургична традиция още отпреди векове християните избрали монашеския път преминават през три степени освещение – начален период/ три години под ръководството нa опитен наставник според правилото номер четиридесет/, продължение i усъвершeнстване . За всяка една степен има специфично посвещение със съответното чинопоследование - Чинопоследование за обличане нa расо /Расофорство/, Чинопоследование зa приемане нa Малка схима , както i Чинопоследование зa Велика схима.

Настоящият труд съдържа коментарии текстове относно чинопоследования при постъпването във монашество през периода X-XVIII век.