По на запад, най на запад - Япония

Първо, бих искал да подчертая, че книгата ми („П? на запад, най на запад - Япония“) не е просто за Япония. У нас има много специалисти по темата – дал господ! Всъщност те са учудващо многобройни спрямо размерите на страната ни и разстоянието до Източна Азия. Въпреки това, опитът ми като историк показва, че често хората се доверяват повече на мненията на лаиците, отколкото на експертите. Вероятно една от причините е в прекалената сериозност и строгост на специалистите; те разбират всичко твърде дълбоко и понякога губят връзка с обикновения човек. Лаиците пък са по-близки до незнаещия и затова могат да бъдат възприемани като свои.

Не твърдя, че моето виждане е абсолютно вярно; то просто представлява моя личен поглед върху нещата – може би даже грешен. Аз самият имам знания в друга област и тук мога да си позволя да бъда само относително информиран лаик. А лаици съставляват почти 99% от туристите в Япония.

Затова бележките ми, основани на писмата до приятелите ми през годината, нямат особени претенции. Не целя да представя мащабна картина за съвременната Япония; напротив – далеч съм от подобни амбиции. По-скоро желая скромно да покажа как един неспециалист вижда тази страна – място с което България живее едновременно но със значителни времеви различия между тях. Отдавна осъзнах недостатъка в историята: макар събитията формално да се случват едновременно, народите ги преживяват във различно време (не съм новатор тук). За жалост разликата между настоящето в България и японската реалност вероятно достига половин век.

Иван Илчев