Литературата във властта на метеорологията

**Климат и креативност**

**Поетика на нестабилността**

Маргарита Серафимова, специалист в теорията и историята на литературата, предлага новаторски поглед върху атмосферните явления и тяхното значение за човешкото въображение.

Литературата има безценна роля при формирането на отношението ни към времето. Дивите стихии и фините промени в атмосферата представляват неизчерпаем източник на вдъхновение и творчество. Явления като дъждът, вятърът и светлината, която проблясва през облаците, остават с незабравимо очарование във времето.

Човекът е същество, повлияно от климата. Времето усилва физическите и психични състояния; то създава радост или тъга и носи символика, свързваща слъзливите моменти с дъжда или доброто настроение със слънцето. Някои произведения говорят сами за себе си – например „Бурята“ на Шекспир или „Отнесени от вихъра“ на М. Мичъл; а много поезия сякаш идва директно от небесата.

Атмосферните явления с техните естествени звукове присъстват не само в литературната сфера: те намират отражение в музикалните творби - от известните „Годишни времена“ на Вивалди до мюзикълa „Аз пея под дъжда“, както и в популярни български песни като „Топъл дъжд“ на Силвия Кацарова или „Снегът на спомена вали“ от Георги Минчев. Живописните произведения често черпят силата си именно от драматизма, който природата предизвиква спрямо човешките чувства. Темата за времето е близка до всеки един човек: тя може да сближи непознати или да запълни неловки паузи; освен това провокира дискусии относно глобалното затопляне – важна тема едновременно сериозна и лекомислена. От кулинарството (като "белтъци разбити на сняг") до дигитализацията ("облачни" технологии) – няма социална дейност без връзка с влиянията отвъд нас.

Нашият период е изпълнен с кризи и несигурности, което поставя метеорологията в централната част на вниманието – тази магична интердисциплина привлича интереса навсякъде около нас. Метеорологичният аспект става част от начина ни мислене, преживяване и пресъздаване; напуснали сме стабилността na класическия идеал and se оказахме пленници n хаоса ефекта na пеперудata . “Човекът e вихър сред бурната природа”.

Тази книга разглежда основната нестабилност a human existence , a meteorology serves as paradigm for this exploration.