Сладка моя, някой ще умре

Почти осемдесет години след като през 1947 г. Спилейн за пръв път шокира читателите с историите си за безмилостния частен детектив Майк Хамър, ние имаме възможността да прочетем последния роман за него, написан от Алън Колинс на базата на бележките на Спилейн. Стилът е толкова автентичен, че изглежда сякаш самият Спилейн е авторът.

Действието в повечето части се развива в началото на седемдесетте години, когато Хамър е станал изключително известен и всеки младеж лесно го разпознава.

Без да губя време, натиснах спусъка на полуавтоматичния 45-калибров пистолет; звукът беше оглушителен. Само два куршума и пет секунди бяха достатъчни, за да паднат всичките врагове.

– Не ми казвай, че съжаляваш – каза Пат и тръгна към телата по улицата.

С надежда помислих дали поне един не би могъл да оцелее – коментирах хладнокръвно. – Можеше да ни помогне в нашето разследване.

След този инцидент, който предизвика сериозен медиен шум, детектив Пат Чембърлейн от отдел „Убийства“ препоръчва на Майк да „си вземе почивка“, докато бурята утихне. Това му предоставя идеална възможност да се погрижи за Мики — сестрата на Велда, която е неговата истинска любов. Но щом разбере за зависимостта й от хероина, гневът му се усилва. Той решава да открие кой стои зад наркобизнеса и ще го елиминира.

Защото когато се ядоса, той става смразяваща сила срещу престъпността и действа без капка съжаление спрямо злодеите.