Кой се страхува от светците на дома

Една от най-вдъхновяващите книги, които съм прочела! Тя е предназначена за деликатни и чувствителни читатели, истински ценители на литературата, способни да усетят качеството ѝ дори между редовете. Сара Дуарте Брандао се утвърди като един от любимите ми автори, чиято работа следя с голям интерес и вълнение.

Историята разказва за Мария Тереза – жена, която израства в малко рибарско селце в Португалия. Тя живее под натиска на семейните задължения и очакванията на баща си и съпруга си. В търсене на собствената свобода, тя решава да се противопостави на традициите и да поеме контрола над съдбата си, пресичайки реката в стремежа си към самооткритие.

Сега я намираме как плете гоблени в загадъчна къща край река Доуро, където местните я смятат за вещица, плашеща децата. Но неочакваното приятелство с малката Жоана става нейния шанс за спасение; именно чрез книгите тя показва нов свят на детето. Там където другите виждат мрак, Мария Тереза открива красота и възможности.

Романът изгражда своя сюжет фрагмент по фрагмент, вдъхновен основно от образите на светците чрез творчеството на скулптора Алтино Мая и спомените на самата авторка от пътуванията ѝ из България.

Носителка е на Литературната награда в град Алмада (2023) за роман и Наградата за нов автор (2025) от водещата онлайн книжарница Wook в Португалия. „Кой се страхува от светците на дома“ е определян като произведение с уникална чувственост и лиричност – особено ярък литературен талант представен чрез Сара Дуарте Брандао.

„Тя носеше при дърветата всички книги, които противоречаха на онова общественото мнение относно бъдещото място на една жена. Все още беше просто момиче; през лятото успяваше по-лесно да прикрие книгите пред семейството си. Когато нямаше дъждове оставяше томовете да висят под клони като плодове мечтайки за истинско дърво със зреещи истории. Сеяха думи умувайки природна среда около тях; колко прекрасно би било ако имаш свободата да засаждаш свои мисли.“