Българска национална кухня

Кулинарното изкуство на българските земи има корени, датиращи от епохата на славяните, траките и прабългарите. В миналото храненето се е основавало предимно на натурални растителни и животински продукти, както и на разнообразие от дивеч, риба, миди и раци. Плодородните почви и климатичните условия в региона са способствали за напредъка в селското стопанство и животновъдството, което също е оказало влияние върху развитието на българската кухня.

Приемането на християнството по-късно е оставило своя отпечатък върху националната ни гастрономия. Религията често налагала ограничения или забрани относно определени храни, а също така насърчавала консумацията на други. Българите спазвали пости през сряда и петък, както и по време на Коледа, Великден и Богородица. Това провокирало креативността у домакините и довело до появата на множество оригинални безмесни ястия.

Разнообразието в нашата кухня било обогатявано от народите преминавали през страната ни. Тези контакти допринасяли за културния обмен между различните етноси, увеличавайки стокообмена и носейки новини за нови храни и традиции.

Османското робство временно прекратява прогреса в развитието на българската национална кухня, но внася свои специфики с нови ястия – като говежди специалитети с интензивна червена запръжка и подправени кебапи. От руската кухня били възприети боршове, пирожки, пелмени; горчица; пушена риба; черен хайвер.

Западноевропейските кухни - френска, немска, австро-унгарска италианска - също оставят следа във вкусовете ни: много френски термини навлизат в кухненския лексикон – сосове , супа , пане , суфле ; немски думи като бутерброд , шницел ; английски терминологии – бифтек , пай , кейк ; италиански названия – салца , спагети .

Националната ни кухня остава под влиянието не само географските особености или климатичните условия но също така социално-икономическите промени， демографията， битът ，културата 以及很多 други фактори。