Българска национална кухня

Кулинарното наследство на нашите земи се проследява още от времето на славяните, траките и прабългарите. В древността храната е била предимно от натурални растителни и животински източници, както и разнообразие от дивеч, риба, миди и раци. Плодородният климат и почви в региона са създали идеални условия за развитието на селското стопанство и животновъдството, което е оказало влияние върху формирането на българската кухня.

Приемането на християнството по-късно също играе важна роля в оформлението на националната ни кухня. Религията налага ограничения или забрани относно определени храни, като например постенето в сряда и петък, а също така през различните празници като Коледа и Великден. Тези практики стимулират креативността у домакините и водят до появата на много уникални ястия без месо.

Разнообразието от храни в българската кухня е обогатено благодарение на народите, преминали през страната ни. Контактът с тях разширява културния обмен сред българския народ, носейки новини за различни продукти и традиции.

Въпреки че османското робство спира напредъка на българската национална кухня, то добавя нови видове ястия към нея - включително плътни говежди блюда с наситена червена запръжка и силно подправени кебапи. От руската кухня идват различни боршове, пирожки, пелмени; пушени риби; горчица; черен хайвер.

Също така влияния получаваме от западноевропейските кухни - френска (като сосове), немска (бутерброд) , австро-унгарска (шницел), италианска (паста). Много френски термини навлизат във вкусовете ни: соса̀рти супа́ суфле́ меню́ десерт; немски - шунка́ бутер-тесто ; английски - бифтек стeк пай кейк пудинг ; италиански - салса марината .

Националната кухня се формира под въздействие многобройни фактори - географско местоположение και климатични особености , икономическо развитие , демографски изменения , битови навици .