Празник в Бояна. Исторически роман

Историята, представена в романа "Празник в Бояна", е свързана със Стоян Загорчинов, който изучава философия и филология в Женева и Нюшател, Швейцария, а след това завършва история и френска филология в Софийския университет. Неговото творчество представлява важен етап в развитието на българската историческа проза и жанра на историческия роман. Загорчинов се задълбочава в проучванията си за българското Средновековие с комбиниран подход на учен реставратор и творец-откривател. Чрез своите исторически повести и романи той демонстрира уникално историческо мислене и литературен талант при автентичното пресъздаване на времето.

Романът "Празник в Бояна" е посветен на безименния художник от Ренесанса, който се противопоставя на средновековните художествени норми. Литературните критици подчертават значението му за българската литература като първият сериозен опит да се разгледа "самобитната душа на художника". Предизвикателството пред Загорчинов идва от недостатъка на информация относно автора на стенописа от Бояна. С произведението си той показва, че добрият исторически роман не винаги изисква определение като такъв и може да бъде написан дори при липса на достатъчни данни. Вдъхновение за него идва от случайно откритие – надписа "Писа Илия", което подсказва личността зад името.

"Празник в Бояна" е публикуван през 1950 година с последвала редакция през 1966 година. Това произведение маркира кулминацията на многогодишния интерес към боянските стенописи у Загорчинов, проявил се също така чрез драмата "Ръка Илиева" през 1943 г. и есето "Боянският майстор" през 1948 г. През 1981 година Захари Жандов адаптира теми от този роман във филма "Боянският майстор".