Бавно

Съпругата ми Вера споделя: „На всеки петдесет минути на френските пътища загива човек. Погледни как карат – като луди. Същите тези хора проявяват невероятно благоразумие, когато виждат как обират някоя възрастна жена на улицата. Как може да не ги е страх, докато са зад волана?“ Какво мога да й отговоря? Може би това: мотоциклетистът, който се е наведел над мотора си, е напълно погълнат от момента на своята скорост; той остава вцепенен във времевия миг, откъснат както от миналото, така и от бъдещето; изолиран е от потока на времето; с други думи – изпада в състояние на екстаз. В този момент той забравя за своята възраст, семейството си и ежедневните тревоги; затова няма страх – защото именно страхът произлиза от бъдещето и освободеният човек не познава подобно чувство.

Бързината представлява форма на екстаз, предоставена ни благодарение на техническия напредък. За разлика от мотоциклетиста, бегачът винаги осъзнава своето тяло; принуден е да мисли за болките в краката си и дишането си; по време на бягството усеща теглото и годините си повече отвсякога. Но щом предаде контрол над скоростта на машината, всичко се променя коренно. От тук нататък собственото му тяло остава извън уравнението и той попада под властта на нематериалната скорост – чиста скорост без цели или ограничения – истински екстаз. Интересното единство между студената безличност на техниката и горещината на екстаза привлекателно контрастира помежду си.