Басни в сегашно време

Петдесет години са достатъчни, за да може човек да погледне на собствените си творби като на чужди. Това не само че позволява да се убеди в тяхната несъвършеност, но и му помага да идентифицира определени тенденции от изминалия литературен период, поне що се отнася до развитието на конкретния жанр. Учудващо е, че с течение на времето жанрът на баснята, който първоначално бе пренебрегван, все още не е загубил своята актуалност под натиска на предразсъдъците както теоретиците, така и посредствените практици – включително и нас самите. Литературната практика очевидно отказва сама по себе си преждевременно да обяви баснята за остаряла форма. Може би тя е била вдъхновена от политическите реалности, които са многократно по-груби от литературата и въпреки това не успяха напълно да потиснат разнообразието в мненията в тяхната сфера. Или пък може би е последвала примера на съвременните технологии: макар че те оставиха старомодния модел зад себе си, внедриха нови средства за транспорт с комфортни условия за пътниците. Имам усещането, че баснята преминава през значителна трансформация – вместо просто да сравнява животинското поведение с човешкия социален живот, вече наблюдаваме обратното явление: конкретни днешни действия у хората се проектират върху как бихме изглеждали в света на животните. И това има значение: в време когато всичко около нас намалява или опростява своето съдържание, поне сферите на метафората продължават да растат...

Марко Ганчев