В търсене на изгубеното племе

Българското племе не е загубено, защото все още търси своето истинско лице. То се разпръсква по света и включва хора, които искат честно да изкарват прехраната си с труд и интелект. Спомените им служат като шамандура, която поне указва местоположението на тяхната изгубена Атлантида.

Няма непосредствена заплаха за българското племе, тъй като то още не е открито в пълния смисъл на термина. Процесът ни да станем истински народ продължава; ако племето се загуби, това ще бъде резултат от факта, че все още не е намерило мястото си. Следователно записването на спомени за забравеното българско племе ще стане задача за някой наш мемоарист в далечното бъдеще. Независимо от обстоятелствата, Атлантидата на нормалните хора — тези които дори в съвременното общество изпълняват задълженията си без стремеж към известност — постепенно потъва все повече. Поради изчезването на такива личности човек трябва да посегне към химикалката и да запише спомените си за тях, стига само да не я използва с цел трансформация.

Много мемоаристи правят точно това – превръщат една обикновена епоха в златен век чрез своя поглед върху миналото. Сигурно писмата в бутилка от корабокрушенци хвърлени в морето имат по-голям шанс да бъдат намерени отколкото шамандурата на нашите спомени във вечността на живота — закотвена над потъналата Атлантида на онези, които желаят просто да работят честно със свои ръце и умове. Но поне тя ще укаже къде са били последните й обитатели преди потапянето им.