Записките на самурая: Хагакуре

ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ

Ямамото Цунетомо (1659-1716) е самурай и васал на клана Набешима, който управлява провинция Хидзен (сега част от префектура Сага). След кончината на своя господар през 1700 г., той решава да се оттегли и става будистки монах. Прекарва времето си в почти пълна изолация в подножието на планината, където го посещава младият самурай Таширо Цурамото, поради неизвестни причини уволнен от служба. В течение на седем години старият самурай споделя своите житейски опитности с младия под дърветата, а последният усърдно записва всичко необходимо за развитието си като добър самурай и за справяне с предизвикателствата на живота и смъртта. Така възниква ръкописът „Хагакуре кикигаки“ - "Записки за това, което чух под сенките на листата". Цурамото не изпълнява обещанието си да унищожи текста след смъртта на Цунетомо, тъй като осъзнава неговата стойност; затова дълго време ръкописът остава скрито съкровище за клана Набешима. По-късно Хагакуре е изгорена по нареждане на американските окупационни сили след Втората световна война, тъй като била основополагаща книга за пилотите камикадзе – именно от нея те черпят вдъхновение относно презрението към смъртта и изучават самурайския кодекс бушидо в една от най-радикалните му интерпретации.

Книгата съдържа множество житейски мъдростти – парадоксална комбинация между шинтоизъм, конфуцианство и дзен-будизъм характерна за Япония през XVII век; много от тези идеи обаче са приложими във всякакви култури и времена. Хагакуре може да бъде сравнена с произведения като "Към себе си" от Марк Аврелий или "Изкуството на благоразумието" от Балтасар Грасиан както и "Афоризми за житейската мъдрост" от Артур Шопенхауер. Книгата е преведена вече на всички европейски езици.

В новото второ издание са добавени допълнителни петдесет и осем фрагмента, а коментарите относно съдържанието значително увеличени.