Самотни пътешествия

"Самотни пътешествия" представлява третия последователен сборник с есета на Йосиф Бродски, издаден в България. В отличие от предишните два тома - "По-малко от единица" (1996) и "За скърбта и разума", които са подбрани от самия поет приживе, този е съставен напълно от българския му издател. Централното произведение в него е известното венецианско есе "Кеят на неизцелимите", около което авторът планирал да развие своя следващ прозален труд.

В текста се споменават забележителни места като Александрия, Рим, Истанбул, Ленинград (или Санкт Петербург), Венеция и Сейнт Лусия – те са само част от магнетичните столици на духа, към които поетът ни води за своето дълго "пътуване" към бъдещето.

Според Бродски писателят е самостоятелен търсач и не получава помощ отвън; обществото често играе ролята на противник – както когато го приема, така и когато го отблъсква. Човекът не извлича полза от смяната на обстановката; той единствено може да замени една трагедия с друга. Това е стара истина: единственият аспект, който прави трагедията актуална, е усещането за абсурд у героите ѝ и у наблюдателите им."