Смъртта е занимание самотно

В мъгливото градче в Калифорния, времето изглежда е замръзнало. Влакчето от лунапарка наподобява заспал динозавър, червеният трамвай искри на завоите, а петролните сонди издават звуци край брега. В едно потопено заграждение, някога дом на лъвове, е намерен мъртвец.

По време на дъждовна нощ млад писател с богати чувства среща Смъртта и скоро след това нейното зловещо присъствие започва да го преследва навсякъде. Един по един неговите приятели – странници и самотни души – попадат под нейната безмилостна хватка. Никой не подозира, че из улиците се скита сериен убиец. Може би самото градче става жертва на стремглавия поток на съвременността?

„Смъртта е занимание самотно“ представлява една от най-добрите и зрели творби на великия американски автор Рей Бредбъри. Тридесет години след първата си публикация българските читатели имат възможност да я прочетат отново в великолепния превод на Жени Божилова.

Дъждът валеше като из ведро; големият червен трамвай залиташе през тъмните поля покрай пътя, а пороят удряше стъклата и затрудняваше видимостта към околността. Преминахме край Кълвър Сити без да забележим филмовите студиа и продължихме напред - вагонът тежко пъшкаше, дъските под краката ни скимтяха и празните седалки скърцаха при всяко движение; свирката звучеше пронизително.

Изведнъж зад мен се разнесе ужасна миризма и невидим глас извика:
— Смъртта!
Свирката заглуши думите му и той повтори:
— Смъртта…
Отново звук.
— Смъртта — произнесе гласът зад мен — е занимание самотно!

Усещах как сякаш ще заплаче. Аз гледах напред към проливния дъжд, който идваше насреща ни. Трамваят забави темпото; човекът се повдигна ядосан, готов сякаш да ме нападне ако не го чуя или поне не погледна към него. Искаше внимание; желанието му беше толкова силно! Усещах ръцете му как се протягат – дали като юмруци или нокти? Не можех да преценя дали целят удар или одраскване… Задръжках здраво облегалката пред себе си докато той избухна:
— О смъртта!

Трамвайният вагон спря.
Давай! казах си – доведи разговора до края!
— Е занимание самотно! — прошепна той зловещо преди да слезе на спирката."