Нерон, кървавият поет

Нерон е император, който стреми да се издигне до поетичен статус. Тази книга разказва за неговата ненаситна жажда за творческа слава, която унищожава всичко на пътя си. Като всемогъщ владетел, Нерон остава просяк пред всеки признат поет и изпитва завист към даровитите творци, които безмилостно прегазва в преследване на успеха. Неговата маниакална страст поставя смъртна присъда на всеки, който не го подкрепя с аплодисменти. Стремежът му към красота преминава през кървав ад и води до опустошение.

Романът „Нерон, кървавият поет“ е преведен на 16 езика и главният герой умира в Древен Рим – но не завинаги.

Унгарският писател Дежьо Костолани (1885–1936) е родом от Австро-Унгария, конкретно от Сабадка (днешната Суботица в Сърбия). Още като дете проявява бунтарски дух и след конфликт с учителя по литература е изключен от гимназията под ръководството на собствения си баща. След това изучава унгарска и немска филология в Будапеща и Виена, а цял живот работи като журналист. През 1910 г., със стихосбирката „Плачът на бедното дете“, той става известен в литературните среди. Прозата му представлява един от най-високите моменти в унгарската белетристика; първият му роман „Нерон, кървавият поет“ (1921) получава световно признание още при публикуването си благодарение на възторжено написания предговор от уважавания автор Томас Ман. Костолани също така оглавява унгарския ПЕН-клуб и е преводач на произведенията на Шекспир, Уайлд, Верлен, Бодлер, Гьоте и Рилке. Самоопределявайки се като естетически настроен хуманист; той оказва значителна помощ както за младите писатели и поети - оценяван високо чрез думите на Атила Йожеф: „Брат ни беше; баща ни стана“.