Обсадените империи: 200 г.сл.Хр.- 600 г.сл.Хр. Т.5

Рим не е наблюдавал такова триумфално завръщане от времето на Юлий Цезар и възхода на империята. Властта на Римската империя постепенно отслабва, особено в западната част. Нападенията от варвари и бунтовете на съюзниците, заедно с увеличаващата се вътрешна нестабилност, водят до упадък на най-голямата империя в историята на Запада.

През 274 г. след Христа обаче този процес внезапно спира. Пред погледите на римляните един млад и амбициозен император възстановява предишното величие на Западната империя – Луций Домиций Аврелиан. Той произхожда от скромни среди в североизточната провинция Дакия Рипензис (Крайбрежна) и успява да достигне високи позиции, като убива своя предшественик и премахва конкурентите си.

Първо той се бори с варварските племена покрай река Дунав, изтласквайки ги обратно към границата. След това отблъсква други нападатели в Италия и скоро насочва усилията си към Изтока. Преминавайки през Сирия, той разгромява армията на една разбунтувала се царица и унищожава столицата й Палмира до основи. Накрая авантюристичният император събира легионерите си и тръгва към северозапад за да потуши непокорния галски регион, който преди 15 години е обявил независимост от Рим.