Възходът на империите:400 г.пр.Хр.-200 г.сл.Хр.Т.4

През горещото лято на 321 г. пр. Хр. от Вавилон на запад се движи бавно блестяща процесия, наподобяваща огромна златна стоножка. Хората в градовете и селата по пътя се събират с благоговение, за да изразят своето възхищение и почит. Никога не са виждали подобно великолепие: златната каляска с колони, украсени с гирлянди, е като миниатюрен гръцки храм на колела; впряг от 64 величествени мулета носи яремите си, обсипани със скъпоценни камъни, а звънчетата им звучат при всяка крачка; войници от Персия и Македония маршируват тържествено в знак на уважение; зад портика на храма под пурпурен балдахин стои благоуханният ковчег от злато. Александър Велики – завоевателят на Египет и Азия – е мъртъв след треска едва на 33 години. Сега тялото му се транспортира за погребение.

Но къде всъщност е неговият дом? Родом от Македония - стара гръцка държава северозападно от Егея - той не е стъпвал там повече от десет години заради военните си кампании. През това време основава множество градове (16 именувайки ги на свое име) и взима две жени – една в Персия и друга в Афганистан след успешното покоряване на тези територии. Египтянин го почита като бог, докато самият той получава гръцко образование и счита Атина за културния център на света – въпреки че тя вече залязва в много отношения. Последната столица на неговата империя остава Вавилон, където тялото му престоява цели два години чак до направата на катафалката му. Кое място би могло обаче да бъде определено като негов дом? Независимо откъде идва или живее този човек, той остава постоянен символ както собствена имперска слава така и идеята за глобален гражданин.

Практическият въпрос относно местоположението за последния му покой е решен от един своя генерал - Птолемей, близък приятел още от детството му, който управлява Египет като сатрап. Той повежда армия към Сирия с намерението да посрещне процесията и отдаде честита почивката си починалия владетел преди те да продължат към Македония — вместо това Птолемей насочва кортежа към Египет.

Скоро в новосъздадения красив град Александрия ще бъде построена великолепна гробница, която ще пази тялото му векове наред сред жреци и поклонници. Гробницата посещава Юлий Цезар през 48 г., както прави по-късно наследникът Август; мнозина римляни носят образа му върху пръстени с камеи. Ранните християни представят Иисус във вид близък до този завоевател - голобрад мъж с дълга руса коса . Столетия по-късно мюсюлманите го включват сред своите светци „Чудесно е смело да живееш живот изпълнен със значимост", казвал веднъж Александър.

Всеки воин по времето му би разбрал стремежа към известност и приключения — важността й според духa та време така важна каквито стихотворенията били написани чрез Омир."