Поезия/Емили Дикинсън

Сърцето първо жадува за наслада,
после се стреми да избегне болката,
а след това търси малки упойващи моменти,
за да намали страданията си.

След това желае да потъне в дълбок сън -
да спи продължително време -
с надеждата, че всичко ще бъде наред,
стига неговият Инквизитор му позволи
да има правото на смърт.

Хората твърдят, че времето лекува рани.
Но времето не носи изцеление.
Мизерията е като дом –
с годините само нараства.

Времето служи като тест
за тежките заболявания.
То може да помогне единствено там,
където няма нищо сериозно нито болно.

Емили Дикинсън