Реквиемът на блондинките

Отне ми малко време, за да осъзная колко безнадеждно е положението. Почти мигновено се устремих към вратата и я натиснах с всичка сила. Камъкът беше здраво закрепен и не помръдваше; единственото, което постигнах, беше да си нараня рамото. Обиколих гробницата с лъч светлина от джобното фенерче, но друг изход не се виждаше. Подът също бе каменен и нямаше никакви шансове да бъде разкопан без специални инструменти.

Погледнах Одри при отслабващата светлина на фенера – лицето й изглеждаше обезобразено от страх.
- Виждаш ли? - промълви тя със задушаващ тон, хвърляйки се в прегръдката ми. - Онзи сигурно вече убива Редж! Трябва да направим нещо! Нуждаем се от помощ!
Притисках я към себе си.
- За Бога, Одри! - казах тихо, хванал я за китките. - Не губи ума си! Ясно е, че нищо не можем да сторим. Не разбираш ли, че сме погребани живи?