Между небето и земята

Аз се казвах Сюзи Салмън, като рибата сьомга. На четиринадесет години бях убита на шести декември 1973 година от мъж от нашия квартал. Майка ми харесваше цветната му ограда, а татко си говореше с него за торове.

Това е историята на Сюзи Салмън, която разказва от Небето. Там средата прилича на училищния двор - има красиви люлки и съветници, които помагат на новодошлите да свикнат. Има и други момичета като нея, с които може да сподели пространството си. Всички нейни желания се изпълняват незабавно, освен едно - най-силното й желание е да бъде със семейството си на Земята. Отгоре тя наблюдава как щастливото й семейство в уютното предградие започва да страда след трагедията с нейната смърт и всеки един по свой начин се опитва да се справи с тази непоправима загуба. Времето минава и под нейния поглед приятелите й, както и братчето и сестричката й порастват, влюбват се и правят всичко онова, което тя вече няма възможност да изживее. Но земният живот за Сюзи все още не е приключил...