Девет лица на човека

Вероятно у романиста, който работи в епичен стил, се натрупват сили, стремящи се към баланс между средни и кратки дистанции, които не могат да приемат характерните за времето "специализации". Авторът на произведения като "Сказание за времето на Самуила..." (1961), "Време разделно" (1964) и "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" (1982-1992) притежава чувствителност към словото през вековете и стига до ос на симетрия преди и след римската ера с творбата си "Девет лица на човека". Още в първоначалния фрагмент от тази забележителна структура читателят осъзнава, че историята за Имхотеп – живял през XXIX век пр.н.е., би могла отново да бъде записана върху камък или устно разказана на различни слушатели. От Имхотеп, строителя на пирамидите, до Рьорих – инициатора на синтеза между науки и изкуства – се оформя свещена деветка: девет истории за девет личности. Изборът им носи отпечатъци от историческите потоци, но също така чрез Николай Рьорих става видимо продължение още тридесет века напред - не посредством фантастика или визии, а чрез реалността, документално представено познание от историографията и изкуствата. За постигане на композиция с такъв кристален план е извлечена оптимална информация от безброй източници...
Петко Тотев