Музеят на безусловната капитулация

На изгнаника му се струва, че животът в изгнание наподобява сън. Неочаквано пред него се появяват лица, събития и образи, привлечени от магнетизма на съновиденията; внезапно той осъзнава, че неговата биография е била написана много преди да я преживее. За него изгнанието не представлява следствие от външни фактори или личен избор, а координати, които съдбата вече е определила за него. Вярвайки в тази сладка и страстна идея, изгнаникът започва да интерпретира несръчните знаци – кръстчета и възелчета – и изведнъж усеща, че във всичко намира тайно сходство и дълбока логика на символите.