Въздухът и сънищата

Математическата прецизност и поетичната същност, физическата яснота и безкрайното цветно въображение, научният интерес към фактите, числата и философската чувствителност към езика... Гастон Башлар е ярък космополитен интелект, носещ в себе си търпението — вдъхновение да изследва и цени точността на науката заедно с хаоса на изкуството. Той е мъдър човек, който наблюдава света с възторг и анализира всичко около него. Неговото творчество представлява неизчерпаем ресурс от уникалност, оформящ синтетичния образ на красиво духовно бижу, което призовава да бъде дарено. В днешната ни дадаистична действителност - обърната с крака нагоре и антиестетска - този шепот се трансформира в зов. Зовът размива границите между конкретното и символичното: „Когато четенето буди мечтата, вече не сме читатели.” А когато се пробудим? Може би попадаме в облак от сънища или пък пак потъваме в мъглявините на виденията; летим със синьото небесно крило, опираме се на клоните на въздушното дърво… а след това ветровете ни носят – към звездите. И така точността среща хаоса до такава степен, че губим представа за позицията на нашите крайници – дали са завъртяни под 360°, 450° или 720°. Или може би те просто са преминали през метаморфоза толкова дълбока, че не можем да оценим промяната чрез обичайните норми... Вероятно всичко е относително...