Аутопсия на тялото

На 23 март 4174 година от Сътворението на света, в подножието на Плешивия хълм близо до Йерусалим, един мъж умира, разпънат на кръст. Това наказание е било широко разпространено в Римската империя и най-вече се прилагало спрямо невинни. Той е починал самотен и неразбран, изпълнен с ужас и страдание. Вероятно дори не осъзнавал, че съдбата му го е определила за безмилостен пилигрим в трагедията за залеза на боговете.

Смъртта на Иешуа бар Йохосеф остава най-трагично оплакваното и заклеймено събитие в историята на човечеството. В нейното име са завладявали континенти, водели са войни и убивали милиони невинни души. Пели са песни както от радост, така и от тъга и омраза. Заради неговата гибел гласовете на други божества изчезнали от магичната полифония на човешките вярвания; тяхната странна космогония остава загадка.

В крайна сметка дори той се уплашил от пророчеството си сам или попитал другите: "...ако светлината във вас е тъмнина, колко голяма ще бъде тогава тази тъмнина..." Така 23 март 4174 година става символът за най-опечален ден в историята ни... Защото онова, което последвало след него прави всяка загуба на живот абсолютно ненужна.
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ