Жетварят

Смятам, че тази моя творба е най-добрата, споделя Йордан Йовков относно "Жетварят" пред проф. Спиридон Казанджиев. Той изразява удовлетворение от разкрития смисъл на основната тема в повестта: отношението на селянина към земята и труда като основа за всички духовни качества, особено религиозността, която е „неделима част от работата“.

Йовков създава "Жетварят" между 1918 и 1919 г. в Добрич и Варна, а произведението е публикувано за пръв път през 1920 г. от софийското издателство "Образование". При разработването му той вероятно използва непубликувани истории с битова тематика, написани в Добруджа преди войните. През 1930 г., когато решава да го преиздаде, той се връща към текста отново. Процесът по редактиране е доста труден: необходимо било да се запази основната структура на произведението; трябвало е да приеме някои недостатъци, които не може да премахне; освен това трябваше внимателно да определи местата за добавяне на нови моменти така, че читателите да мислят, че текстът винаги е изглеждал така – както във първата версия. Това представлявало пресмятане и обмисляне напомнящо много работата на архитект.

Религиозните мотиви в "Жетварят" влияят върху съдбата му след 1944 г., когато те стават причина то деликатно да бъде избегнато. Съвременният прочит на повестта ни напомня: „Залови се за мъжка работа и не се бой... Ние сме хора и приятели – ще си помагаме!“