Раз - два - три

Знаеш ли как изглежда щастието? Аз не съм много сигурна. Често се чудя защо хората непрекъснато го търсят, а така и не успяват да го открият. Може би възрастните знаят какво е то, но аз все още нямам представа.

Как ти мислиш – щастието остава на едно място и чака да бъде намерено или пък постоянно се движи, като пътник?

С мъжете май е подобно. Те растат, стават момчета и посещават училище. Правят всичко онова, което правят всички останали. Когато завършат образованието си и станат мъже, тогава можеш да ги срещнеш. Но честно казано не знам къде точно могат да бъдат открити. Вероятно те са там някъде, в своите места за чакане, готови да бъдат намерени от жена. А когато неподходяща жена дойде при тях, често се развеждат и после пак отиват на същото място в очакване на следваща жена. Ако обаче друга дама ги намери преди разводът им с първата партньорка – както беше с бащата на Петя – ситуацията става сложна. Така си представям нещата: те просто чакат теб да ги откриеш; само че нямам идея къде точно изчакват момента.

Разбирам тези работи около мъжете и момчетата вече малко повече. Знам как мога да общувам с тях по-добре въпреки недостатъчния ми опит; все пак съм още малка! Докато пораствам ще науча какви стъпки трябва да предприема – определено ще имам множество приятели-момчета през това време и ще тренирам уменията си в отношенията! Не смятам че разбирателството между половете е толкова сложно; чудя се защо жените често се оплакват… може би имат основание.

Именно затова една жена освен гадже трябва задължително да има добри приятели като теб.
Ти си страхотен човек! Ние жените ценим добротата у мъжете - такива които умеят слушате ни и разбират нашите чувства. Всъщност това не е трудно за мен да кажа, но повечето мъже обикновено пропускат важността на слушането. После мнозина говорят за недоразумения между половете... ако само ви слушахте повече проблеми нямаше бы имало! Виждаш ли колко добре комуникираме? Защото когато говоря с теб ти ме изслушваш внимателно без прек interruptions .