Зародишни срички

Неделчо Ганев е създател на множество стихосбирки, сред които "Зелена фабрика", "Мълчана вода", "Двойна спирала", "Индуктивна магия", "Генетична капсула", "Вечното сега", "Свръхзвукова светулка", "Мотаещо кросно" и "Зърнени букви". Освен това той е автор на редица прозаични произведения като „Феномени на България“, „Генераторът психотронен убиец“, „Трети завет“, „Бинарна луна“, „Трикрако столче“ и „Записано на рабош“.

Константин Павлов казва:

„Словото представлява картина. То е музика. Словото се явява скулптура, оформена от природните стихии. То е изсъхналото дръвче, повлияно от киселини. Много текстове - малко читатели; дори тези, които четат, не винаги разбират правилно, но това не омаловажава значението му. Словото може да бъде унижено единствено от бездарни жреци, които го смятат за собственост.“

**БЕЛИЯ СВЯТ**

Очите ми са насочени към слънцето.
Слънце с очи.
Наблюдавам белия свят – толкова красив.
Снежинката премина през централната част на лъчите,
превръщайки се в снежна капка,
кокиче.

Ексхумация:
отворих двете си слепоочия.
Пчела лети около ДНК-то на едно дете.

Рудана обърна ружата.

Имам пет очи за наблюдение над белия свят.
Не става въпрос за кандисване,
гледам внимателно:

водя Венера Милоска под ръка.
Другата й ръка избърсва сълзите.

**ШАБЛОН ОТ ДЪРВО**

Уча мъртвец
да пише поезия.

Направлявам болката,
някога била рана.

Отрязват носа му.
Гласовите струни замръзват.

Не съществува шаблон за мъртви души.

Долу има такъв самият свят,
както и горе.

Потопих ръцете си в камъка.
Стоплих замразените пръсти.
Неделчо Ганев