Архитектурното изкуство на старите българи Т.2-3: Късно Средновековие и Възраждане

Настоящият труд е продължение на първия том, посветен на Средновековието. В него се разглежда развитието на българската архитектура в периода от XV до XIX век, като акцентът пада върху контекста на Османската империя. Анализирани са и аспекти от имперската култура и нейното влияние върху българските територии през различните исторически периоди. Изтъква се ролята на българските строители, резбари и зографи, които играят ключова роля в архитектурната практика както в балканските земи, така и в Западна Мала Азия. Представена е концепцията за единна Българска възрожденска архитектурна школа с характерни художествени течения.

Трудът детайлно описва 44 центрове за строителство, дърворезба и живопис в региони като Мизия, Тракия и Македония, включително каталогизацията на около две хиляди майстори с техните произведения. Доказано е също така, че понятието "балканска архитектура" всъщност обхваща творчеството именно на тези специалисти от целия полуостров и Западна Мала Азия.

Книгата представлява интерес не само за историци, архитекти и изкуствоведи, но също така привлича вниманието на по-широка публика от ценители на българското архитектурно наследство и изкуства свързани с дърворезба и живопис.