Архитектурното изкуство на старите българи Т.4: Поствъзраждане

Тази работа е продължение на първия том, посветен на Средновековието. В нея се изследва развитието на българската архитектура в периода от XV до XIX век, като акцентът е поставен върху контекста на Османската империя. Разглеждат се и въпросите свързани с културата на империята, както и влиянието й върху българските територии чрез различните й характеристики през времеви периоди. Подчертава се ролята на българските строители, резбари и зографи, които са основните майстори в балканските и западномалоазийски региони под властта на държавата. Установява се съществуването на архитектурно-художествени течения в рамките на единна Българска възрожденска архитектурна школа.

В детайли са представени 44 центрове за строителство, резбарство и живопис в Мизия, Тракия и Македония, а около две хиляди майстори с техните произведения са каталогизирани. Доказва се тезата, че т.нар. "балканска архитектура" всъщност е резултат от творчеството именно на тези майстори от всички центрове по полуострова и Западна Мала Азия.

Книгата ще бъде интересна не само за историци, архитекти и специалисти по изкуства, но също така за широк кръг почитатели на българското архитектурно наследство oraz дърворезба и живопис.