Приказки. Шарл Перо

Вероятно читателите, независимо от възрастта си, ще се зарадват да открият всички приказки на Шарл Перо в оригиналния им вариант, събрани на едно място. Много от тях не са ги чели така и малцина познават стихотворните версии на първите три. Досега тези истории са били разказвани по различен начин и публикувани с разнообразни илюстрации. Счита се, че децата може би няма да разберат напълно истинската им форма; всъщност обаче те схващат много повече от това, което възрастните могат да предположат. Както и да е – ето ги тук.

Шарл Перо (1628-1703), адвокат и високопоставен чиновник при двора, остава в историята благодарение на своето творчество, а не заради професионалната си кариера. Приказките "Гризелда", "Магарешката кожа" и "Смешните желания" той написва между 1691 и 1694 година. През 1697 г., известният парижки книжар Клод Барбен издава малък том с название "Случки или Приказки от минали времена с поуки", носещ забавното подзаглавие "Приказки на майка ми гъската". Тези истории са представени в прозаичен формат със стихотворения само за поуките. Подписът "П. Дарманкур" всъщност принадлежи на третия син на Шарл Перо - Пиер; посвещението е адресирано до принцеса Елизабет-Шарлот д'Орлеан – внучка на Луи XIII.

Възникнал спор относно авторството: дали баща му или синът стои зад творчеството? В момента Пиер бил още много млад; освен това когато един любящ баща разказва приказки на децата си след смъртта на съпругата си, самите деца понякога добавят свои идеи към историите. Затова можем спокойно да заключим: писателят е Шарл Перо — признат като основоположник именно на жанра „вълшебна приказка“, който продължава да бъде четен многократно през годините.

Животът на художника Гюстав Доре (1832-1883) също има своя уникален характер.
Той надминава другите иллюстратори както по количество гравюри (над 10 000), така и по брой публикации (повече от 4000). Между1860-та и1900-та година нова книга с рисунки неговото име излизала почти всяка седмица! Неговите 238 гравюри към Библията се считат за най-забележителните изображения в света с близо хиляда издания зад себе си; направил е стотици акварели, десетки скулптури както и паметника посветен Александър Дюма в Париж.

Как успял ли? От ранна възраст проявява интерес към рисуването – първата му рисунка прави едва петгодишен! На дванайсет вече работил върху литографски камъни предлагайки собственi сюжети за графиката си . Но истинският му талант блеснал във времето когато навършил петнайсет години в Париж.
Когато родителите му преминавали покрай издателството Филипон , той видял техните произведения изложени извън витрината но решил че трябва самостоятелно въпреки болестното оправдание да отвлече вниманието им . Изрисувал няколко свои предложения там пред господин Филипон който впоследствие останал впечатлен , повикавайki колеги които даже не повярвали че младежът действително притежава такъв дар.Накрая решили че без разрешение няма как шанса го оставили .

На шестнайсет години станал най-високо платеният иллюстратор във Франция печелейќи повече отколкото други знаменитости тогава например Оноре Домие.
Работил активно чак до края – последният Романтик починал докато завършвал проект около “Гарван” дело Едгар Алан По .
Не бива обаче да пропускаме факта ,че през целия живот Гюстав Доре нито веднъж взел урок по рисуване!
Л.М."