Сняг в Хавана. Изповедта на едно кубинско момче

Карлос Ейре е едно от 14 000-те деца, които напускат Куба през 1961 г., разделени от семействата си и детството си в резултат на Революцията. "Сняг в Хавана" представлява както екзорцизъм, така и ода за изгубения рай – интересен мемоар и забележителна литература.

Куба, която Карлос помни от младостта си с гущерите, тюркоазеното море и слънчевите следобеди, бързо се трансформира в остров на Конфискациите след като партизанинът Фидел Кастро сваля президента Батиста на 1 януари 1959 година. В един момент музиката по улиците се заменя с изстрели. Коледа става забранена, а политическите различия водят до затвори; много приятели на Карлос потеглят към далечната Америка. И той също ще стигне там, изпълнявайки мечтата на майка си да стане част от съвременното американско общество – въпреки че душата му остава свързана с родината, която напуска.

Разказан със силата на лична изповед, "Сняг в Хавана" е хвалебствие за родината и истинско свидетелство за колективния дух на кубинския народ.