Вкусът към живота

Франсоаз Саган (1935-2004) е една от значимите фигури в съвременната литература, която привлича внимание с дебютния си роман "Добър ден, тъга". Тази творба незабавно завладява книжния пазар не само заради високото качество на текста, който е едновременно трепетен и достъпен, но и поради факта, че авторката е само осемнайсетгодишна. Възрастта ѝ обаче не пречи на умението ѝ да изрази сложността на любовните истории с необичайна зрялост и дори деликатен цинизъм. Франсоа Мориак я описва като "чаровно малко чудовище", а романът бива преведен на множество езици и става световен хит. Дори в САЩ, където интересът към нехудожествената литература често доминира, за кратък период от две години са продадени над милион копия.

След успеха на първата си книга следват произведения като "Обичате ли Брамс?", "След месец, след година", "Дивните облаци" и "Усмивка почти", които запазват популярността си. В тях Саган продължава да рисува образите на безгрижния и луксозен живот в Париж – място, където любовите идват и минават; героите знаят как да обичат както искрено, така и със смирение да оставят чувствата зад себе си.

Както обикновено при Франсоаз Саган, новият роман "Вкусът към живота" разглежда цикъла на страстта – нейното възникване и угасване. Люсил среща Антоан; те се влюбват един в друг, разкъсвайки връзките с предишните партньори преди да започнат общ живот. Но любовта носи със себе си както радост така и изисквания: тя може да бъде болезнена или дори жертваща част от лекотата ни ежедневие.

„Аз ви обичам за това кой сте“, казва тя. „А той ви обича за това което представлявате двамата“. Той желае щастие с вас... А аз просто се надявам вие сами да бъдете щастлива независимо от мен."