Фотописи

Творбите, които се движат на границата между арт фотографията и минималистичната литература, са изключително въздействащи и мъдри именно заради своята простота и непретенциозност. Те представляват своеобразни репортажи от сърцето – визуални хайку, вдъхновени от уникален поглед към света, с неочаквани развои в сюжета и парадоксални ъгли на кадрите, а често предизвикват усмивка, която носи тъга или дори болка.

Иван Кулеков е химик по образование, който е рисувал карикатури; той е филолог със значим опит в радиото благодарение на успешните си пиеси в Народния театър, Сатиричния театър и Младежкия театър. Въпреки че някои от книгите му са написани на италиански или унгарски език и са били преведени във всички европейски страни, той все пак се кандидатирал за президент на България без да следи телевизионните новини години наред. Неговият сценарий за анимационен филм обаче попаднал в колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Докато снима документални филми в Китай или селото Хирево, Кулеков работил върху списание „Паралели“, като събирал образи и думи от различни краища на света. В продължение на повече от 15 години той заключвал тези творби между кориците на книга, която според слуховете започвала с нищо и завършвала с въпроса "Защо?". / Авторът говори за себе си и произведението си „Фотописи“ накратко./