Бележки за забравяне

Клоуните носят в себе си тъга, а Иван Кулеков е най-яркият пример за това. Той наблюдава света и хората с мъка, но не ги осъжда, защото има дълбоко разбиране към тях. Болката му идва от истинността на живота им; той не е носталгичен или мечтател, а просто изпитва съчувствие и страдание за другите. Именно от тази болка произлизат неговото „смешно“ и „парадоксално“. В миналото той написа: „В детската градина играехме война; прибрах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал“. Всеки ден той влиза в тази непрестанна битка. Неизменният факт е, че Иван ще напусне този свят преди да порасне истински. За него смъртта никога няма да бъде опция – предпочита да загине вместо да се подложи на нея. Той притежава обективност и естествена добрина до такава степен, че го наричат абсурдист. При внимателен поглед става ясно: той определено не принадлежи на нашия свят.

Георги Каприев