Теория на облаците. Роман

Стефан Одьоги (1964) е преподавател по история на киното и изкуствата в Париж. Той е автор на три романа, които са преведени на множество езици. Първият му роман, „Теория на облаците" (2005), получава наградите „Морис Жоньовоа" от Френската академия и "Черна карта". Вторият - "Единствен син" (2006) - разказва личната история на брат си Жан-Жак Русо и печели престижната награда "Ле дьо маго", както и две номинации за „Гонкур“ и "Медичи". Третият роман (2008) ни отвежда в Кения в края на миналия век, утвърдявайки писателя като един от най-забележителните представители на съвременната литература.

„Теория на облаците" не се ограничава до обикновено разглеждане на самите облаци. Под майсторството на Стефан Одъоги понятието „теория“ придобива нов смисъл; тук става дума не за научни анализи, а за поредица от необичайни събития. Облаците се появяват и изчезват в нашето „небе“, повлияни от времето, което измерва живота ни. Всеки облак е уникален – подобно на хората. Модният дизайнер Акира Кумо от Япония, който без видима причина става специалист по облаците и колекционер на различни метеорологични явления, избира библиотекарката Виржини Латур за свой верен слушател и й предава удивително поетична история относно метеорологията. Там откриваме шокиращите факти около създателя на Протокола Абъркромби и научаваме за едно от най-страшните приложения му – случилото се през безоблачния августовски ден през 1945 г.

Стефан Одьоги използва темата с изглеждаща лекота – облаците, за да демонстрира как мечтатели могат да станат убийци.

Според списание „Льо Нувел Обсерватьор“, „Теория на облаците“ представлява един от последните шедьоври произведени през XX век."