Донор или животът и смъртта на един посредник

Текстът разглежда темата за Държавната сигурност, описвайки я като остаряла структура, която обаче продължава да функционира активно и да изпълнява множество роли в обществото. Споменава се, че нашата агенция не е независима и е под влиянието на външни сили. Те не само управляват и ръководят действията ни, но често участват директно в работния процес – особено когато става дума за промени.

Авторът изразява недоумение относно интелектуалците и артистите с нисък доход, които са принудени да се включват в усилията за подобряване на генетичния фонд на страната поради трудните условия на живот. Отбелязва също така как някои хора от тези среди водят разрушителен начин на живот.

В текста има лична нотка – авторът споделя опит с жени от различни социални слоеве, включително циганки и арменки. Изразява тревога дали това го прави расист или просто човек с морална дилема относно бъдещето на обществото ни. Въпросът му остава: Какво трябва да направи? Да остави ли всичко без контрол или да вземе мерки срещу нежеланото разширяване на населението?