Дзът или животът и смъртта на един задник

Не може да се твърди, че Иван Иванов имаше особена страст към четенето. Напротив! Въпреки това, след като пристигна в столицата и зае ръководна позиция, той не можа да избегне споменатия вреден навик. С усилия се опитваше да преодолее известната на всички творба на Коелю.

За да му бъде интересно по време на четене, Иван си хапваше луканка или пастърма. Понякога смучеше резенче от тях или го използваше за отметка откъде е стигнал.

По този начин книгата на Коелю постепенно започна да придобива кулинарни черти. Мазните страници изглеждаха като добре изпечени кори за баница, но миризмата беше далеч от приятна - съдържаше парченца салам с няколко седмици давност.

В един момент Иван не успя да понесе ужасния аромат и хвърли книгата през прозореца. Бездомните кучета веднага се нахвърлиха върху нея и я разкъсаха почти мигновено.

- Тази книга е отвратителна! - възкликна Иван и без да осъзнае направи литературно наблюдение.