Госпожа Далауей

„Госпожа Далауей“ (1925) е произведението, с което Вирджиния Улф открива белетристичната форма, която най-добре отразява духа на времето, в което живее и създава. Основната тема на романа се фокусира върху живота на съзнанието. Чрез майсторското приложение на вътрешния монолог, следващ потока на мисълта във времеви контекст, авторката изгражда уникална психологическа проза, призната и днес за ненадмината по отношение на художественото си въздействие. Макар да има фрагментарен сюжет, романът притежава плътна структура благодарение на специфичната ритмика и метафори; умело използваните повторения на думи и изрази допринасят за това.

Произведението „Госпожа Далауей“, както и последвалите му творби „Към фара“ (1927), „Вълните“ (1931) и „Между действията“ (1941), утвърдиха Вирджиния Улф като едно от най-значимите имена в литературата през ХХ век.