Стари влюбени мъже

Основната част на "Стари влюбени мъже" представлява посмъртните записки на Джон Тънок, пенсиониран учител от Глазгоу, който е отдаден на абстрактни идеи, но не пренебрегва и физическите удоволствия. Тънок е колоритна личност - едновременно остроумен и с традиционен подход.

Историческите му разкази ни пренасят в Атина по времето на Перикъл, след това в Ренесансова Италия и накрая ни въвеждат в света след група харизматични последователи от периода на кралица Виктория. Историко-геологическите отклонения служат като контрапункт към дневниковите записи на Тънок, където той споделя за своите еротични провали и описва събитията от началото на новото хилядолетие, което съвпада с последните пет години управление на Антъни Линтън Блеър.

Грей е единственият автор, който успява да комбинира безгрижно еротика с изненадващи прозрения; само той умее да привлича вниманието със своята привидна невинност. Алистър Грей остава неповторим до края. Уил Селф

Алистър Грей е роден през 1934 година и завършва художествената академия в Глазгоу. След като осъзнава, че не може да се издържа само чрез живопис, започва да се занимава и с други области. "Стари влюбени мъже" е неговата единайсета книга. В заключението си Сидни Уъркман коментира: "Тази книга не трябва да бъде четена; а ако някой все пак я прочете, би трябвало бързо да я забрави." На корицата Алистър Грей отбелязва: "Книгата ще има добри продажби, тъй като хората над двайсет и пет години често се чувстват стари, а младите пък са любопитни какво ги очаква."