Поле и мечти

ПОД СЕДЕМНАЙСЕТ БРЯСТА

Излитай от лулата, сребрист дим се носи,
разстилай се и се разсейвай в сияние...
Завинаги потъваш в безкрайни пространства...
Душата ми да беше поне като твоята,
да може след теб да полети, без препятствия…
Надеждата така избяга от теб, живот.

Отминаваш, животе, тук в тихия селски двор...
И под дъжда съм само годеник на чифлика –
под брястовете плача нечуто от никого,
само опрял се на собствените си колене.
Ухаещ на овце, край цъфналия глог
за мен единствено съм нещо подобно на бог.

Излитай от лулата, сребрист дим се издига,
постилай над мен светъл саван,
люлей я върху него - как кратка! - младостта,
във водичката Керек, до края на света,
под брястовете с врани и до клюмналия трън
изчезваш ти, моя младост, сякаш е първи сън...