Потомците

Василка Николова Донова е родена на 8 януари 1928 г. в село Гълъбо, разположено в Старозагорския регион. През същата година баща й взима заем от Народната банка и закупува тухларна, която за десетилетие успява да преобразува в модерно печелившо предприятие. След 9 септември 1944 г., обаче фабриката е национализирана, а Василка бива наречена „народен враг“, което оказва трайно влияние върху живота й. Две години не може да продължи образованието си във висше учебно заведение поради отказа да получи бележка от Отечествения фронт (ОФ). Изключват я от ДСНМ заради статуса си на "национализирана", аполитична и индивидуалистично настроена личност. След множество трудности най-накрая успява да се дипломира със специалност българска филология в Софийския университет, но кандидатурите й за аспирантура многократно са отхвърляни по политически причини.

В новото си произведение „Потомците“ Василка Донова споделя своята история – животът на едно интелигентно и свободолюбиво момиче, чиито мечти и стремления са жестоко потискани от комунистическия режим след 9 септември 1944 г. Книгата описва безкомпромисната борба на една светла душа срещу мизерната действителност, като изразява копнежа към любовта, справедливостта и правото на всеки човек да бъде свободен.

„...Имаше ли дом в България, който не трепери от страх пред насилие или възмездие породени от завист и злоба? Алчността на самозабравили се лумпени ги направи силни; те лесно се приспособиха към властта? ОФ обещаваше законност, сигурност и свобода за народа...“

„...Душата на Светла бе спокойна... Небето над нея беше ясно. Не осъзнаваше приближаващите тъмни облаци - бурята идеше. Но знаеше какво трябва да направи: да участва активно в изграждането на един свят основан на красотата и справедливостта, където всеки индивид ще бъде уважаван гражданин..."