Аполония Понтика

През 611 г. пр. Хр., на брега на Черно море в южната част на Бургаския залив, група гръцки преселници от Мала Азия основават полиса Аполония. Терминът "полис" е труден за превод; историците в миналото често са го интерпретирали като "колония", вероятно поради връзката с процеса на Велика гръцка колонизация. Важно е обаче да се отбележи, че Аполония Понтика не представлява юридическа колония на Милет, а самостоятелна и независима политическа единица от самото начало.

Всички полиси, образувани през периода на Великата гръцка колонизация, притежават подобни характеристики – те могат да поддържат добри отношения с метрополията или пък изобщо да нямат контакти помежду си и дори да водят войни. През последните десетилетия терминът "град-държава" започна широко да се използва за обозначаване на "полис", но той не напълно улавя смисъла му според древногръцките разбирания. Полис може действително да бъде наречен държава, но той включва територия със съществуващи там други населени места - например Анхиало и Тиниада споменати от античните автори. Археологически находки сочат наличието поне още на три малки селища (Атия, Урдовиза и Ахтопол) и множество други - селца и търговски пунктове.

В исторически контекст ще употребявам термина "полис" за Аполония Понтика. Въпреки малките си размери (дори днес в Европа има по-малки държави като Андора или Люксембург), съществуването й оказва значително влияние върху живота на тракийското население в района – иновации в икономиката, технологии и култура навлизат благодарение на древногръците. Безспорно Аполония Понтика, редом с другите пет по-малки гръчки полиси край българското черноморие допринасят за динамичното развитие при траките чрез достъп до огромния пазар около Егейско море и Средиземноморието.

Търговските взаимодействия между траките от Северна и Южна България разширяват обмена не само економически, но също така политически и културно извън границите на гръцкия свят. Източниците ясно показват как именно Аполонии Понтика играе централна роля във всичко това между 611-72 г. пр. Хр., което оправдава интереса към историята й.

Много учени са писали относно историята на Аполонида — някои публикували антиквитетни сведения или археологически данни; други опитвали реконструкция през доримски период (блзн 11-72 г.). Те срещнали трудности поради недостатъчността от сигурни източници: текстове от стари автори или надписи; археологията предоставила ограничена информация досега – много места били затрупани под модерното строителство в Созопол.

Досегашните разкопки предимно проучили некрополите близо до Созопол както частично тези при Бургас и Атия.
Независимо от ограничения материал все пак позволява нов опит за реконструиране историята Aпо лoния Pонтuca - особено след почти осемдесет години без такъв опит! Авторът получава предимства: всички новопоявили се източници през последните десетилетия вече са му известни плюс личният му произход от Созопол давa ценност неговият поглед над местната физико-география , социализация , битови практики които имат паралели със старогръцката общност . Така много въпроси свързани с научната дискусия относно аполодианската historia намират лесен подход към решението си."

Божидар Димитров